Изневярата връхлита в брака неочаквано и внезапно, сварвайки ни неподготвени. Въпреки разпадналите се бракове, на които сме били свидетели, независимо от това, колко приятели сме съветвали, или “покривали”, въпреки доверието, или недоверието, което сме изпитвали към човека до нас. Тя прилича на грипа - винаги се надяваме, че ще се случи на друг а нас ще ни отмине. Случайно, или закономерно, тя е събитие в живота ни, “препъни камък” за брака и отношенията ни, към който не знаем как да се отнесем, как да преживеем, или как да понесем.

Изневярата е честа причина хората да се нуждаят от съвет и споделяне. От това, как ще погледнат, назоват и преживеят случилото се, зависи каква сила ще му придадат - дали това ще бъде “ураганът”, който ще помете техния брак, живот и всичко постигнато да момента. Дали случилото се ще унищожи връзката и това ще е невъзвратимо. А на тяхно място ще се настанят: самотата, огорчението и омразата, самосъжалението и враждата, оръдия на които ще се окажат децата и вещите.

“Кой е виновен?” - е въпрос-примка, който си задаваме в стремежа си да открием истината, да намерим причината, надявайки се , че няма да се чувстваме толкова наранени и предадени.

Дали съпругата, претоварена от грижи, безпаричие и трудности в работата забравя да се усмихва, да бъде нежна, да показва на своя мъж , че го забелязва и харесва? Дали жената, която забравя да се грижи и да обича самата себе си, уморена от своите страхове и битки?

Или мъжъ т- позагубил самочувствие от непосилните изисквания на съпругата си, на работата, на живота. Дали той - нуждаещ се от нежност, обич и внимание въпреки всичко, което в сравнение с “невидимите други”, не е постигнал.

Въпросите и отговорите завихрят “циклона” на обвинението, огорчението и обидата. Намесват се и “центробежните сили” на честолюбието и отмъщението. Разразява се чрез миналото - пълно с факти и доказателства, наливащи сили за стихията на отношенията и чувствата.

“Кой е виновен?” е въпрос, колкото ясен, толкова и опасен за брака. Той може да се превърне в по-опасен от самата изневяра.

Ако хората успеят да превърнат изневярата във възможност да говорят за чувствата и преживяванията , които са им липсвали, но притиснати от ежедневието, не са си дали, ще успеят да открият какво не искат да причиняват и да им се причинява, какво е липсвало на семейството и какво не са дали на човека до себе си.

“Как да приемем, простим и забравим?” е въпрос-изход и възможност да открием себе си - да забравим наранената си гордост и честолюбие, да открием своето търпение и великодушие, чрез способността си да прощаваме и да бъдем по-силни от другия и обстоятелствата . Отговорът на този въпрос е възможност да се запази семейството в бъдещето и прави изневярата “обратимо обстоятелство”.

Откритието е “Възрастния” у нас, който ни помага да се справяме, когато се чувстваме наранени и предадени, огорчени като “Дете”.

“Бъдещето на брака, или брака на бъдещето” е концепция на унгарския психолог и изследовател на брака Вилмош Силаги. Това е смела алтернатива за оздравяване на брачните отношения, когато те са изчерпани и инертни.Вилмош Силаги предлага подход за емоционално и съдържателно реставриране на брака чрез неговото “отваряне”. По взаимно съгласие на двамата партньори за определен период и общото желание брака да се запази.. Изследванията му показват, че след периода на “отваряне” партньорите се преоткриват и брака се обновява емоционално.

Тази концепция може би е предизвикателство за българския начин на мислене, който предпочита привидността и двойствеността в емоционалните семейни взаимоотношения .

Но тя отхвърля въпроси като: “Как ще се справи честолюбието?” , “Кой ще надделее: мъдростта, или реванша?” , “Може ли да се прости, но да не се забрави?”

Юлия Далакова